Цар Иван Срацимир

Иван Срацимир (Іωаннъ Сраѯимиръ) е български цар, управлявал от 1356 до 1396 г., когато България пада под османска власт.

Произходът mu е свързан с цар Иван Александър и Теодора Басараб, дъщеря на влашкия войвода Иванко I Басараб.

През 1350-те г., баща му го назначава управител на Видинската област. Издига крепостта край Белоградчик и я прави втора по важност в царството след Видинската.

През 1365 г., унгарският крал Лайош I Велики завладява Видин и го присъединява към Кралство Унгария. Този период е означен с католически покръствания в района.

След определен период на влашко владение във Видин, през 1369 г. Иван Срацимир е възстановен на престола, като става васал на унгарския крал. През 1396 г., участва в кръстоносен поход на унгарския крал Сигизмунд, който завършва с разгрома на кръстоносците при Никопол.

В резултат на поражението, Видин е превзет от османските войски през 1396 г., и Иван Срацимир бива пленен. Информацията за съдбата му след този момент не е напълно ясна, но се предполага, че е бил изпратен в плен в Мала Азия.

Въпреки различните хипотези за датата на падане на Видинското царство, общо мнозинство историци подкрепя идеята, че Видин е паднал през 1396 г. под османско владичество.

Сподели: