Офанзивата при Вардар се състояла между 14 и 29 септември 1918 година и представлявала последната основна военна операция на Солунския фронт по време на Първата световна война. След интензивни подготовки мултинационалните съюзнически армии успяха да избегнат безизходната ситуация, която продължаваше в този сектор през последните години, и успешно ускориха капитулацията на Царство България. Това промени стратегическия и операционния баланс във войната срещу Централните сили.
Резултатът от битката е българската капитулация. При тези хаотични обстоятелства българска делегация пристига в Солун, за да поиска примирие. На 29 септември българите получават Солунското примирие от генерал д'Еспере. Крахът на България променя стратегическия и оперативен баланс на войната срещу Централните сили. Македонският фронт е прекратен по обяд на 30 септември, когато влиза в сила примирието. Договорът включва пълната капитулация на 11-та германска армия, с което общият брой на германските и българските пленници достига 77 000 души и дава на съюзниците 500 артилерийски оръдия. Радомирското въстание е потушено от българските сили на 2 октомври, докато българският цар Фердинанд Първи абдикира и отива в изгнание на следващия ден.
Сподели:
