Uогато Михаил Шишман заема престола на България през пролетта на 1323 г., страната бива изправена пред значителни загуби на своите владения на юг от Балканите. Поради тази причина, новият български владетел бърза да прехвърли войските си в Тракия и да започне кампания за отвоюване на завзетите български градове. Понеже византийските войски са били концентрирани около град Пловдив, Михаил Шишман определя за цел на своя поход вземането на земите в Югоизточна Тракия. След успешна кампания, биват освободени всички земи, освен Пловдив.
Няколко годити по - късно, в периода на поредната гражданска война във Византия, която се води между "стария император" Андроник Втори и неговия внук Андроник Трети, българският цар решава да се намеси и да вземе страна в конфликта. Той избира да подкрепи младия претендент Андроник Трети, дори след предишни враждебности на бойното поле. През май 1327 година, двамата владетели, българският цар и младият претендент Андроник Трети, се срещат край град Черномен.
След осемдневни преговори, страните подписват мирен договор, който узаконява българската власт в земите между Сливен и Месемврия. Този договор предвижда сключването на брак между Михаил Шишман и бившата съпруга на стария цар Тодор Светослав – Теодора Палеологина. Теодора Палеологина е била сестра на Андроник Трети, което е имало стратегическо значение за укрепването на отношенията между България и Византия.