Цар Михаил III Шишман - Асен
Михаил III Шишман е български цар от 1323 до 1330 г. Произлиза от династията Шишмановци и е син на видинския деспот и цар Шишман I. Той е брат на Белаур и Кераца Петрица, която е майка на цар Иван Александър. През 1298–1299 г. се жени за Анна-Неда, сестра на сръбския крал Стефан Дечански.
След смъртта на баща си около 1308–1311 г., Михаил Шишман наследява владението и получава титлата "деспот". В периода 1317–1321 г. участва в гражданската война в Сърбия, подкрепяйки сръбския крал Стефан II Милутин и после неговия син Константин.
През 1322 г., след смъртта на Георги II Тертер, Михаил Шишман наследява търновския престол. Започва конфликт с византийския император Андроник III Палеолог, който възползва от заетостта на българите около избора на нов цар и завзема няколко български крепости.
Михаил Шишман предприема успешни действия срещу Войсил, братът на предишния български цар Смилец, и отстоява владенията си. През 1324 г., с подкрепата на татарите на Узбек хан, влиза в конфликт с Византия. Българската армия достига до Вира и Траянопол. Андроник III предлага мир, който е приет, и споразумението предоставя определени територии на Михаил Шишман.
След мирния договор, Михаил Шишман се развежда с Анна-Неда и сключва брак с Теодора Палеологина, сестра на византийския император Андроник III и вдовица на Тодор Светослав. Този съюз го сродява с византийската императорска фамилия Палеолози.
През 1325 г. Андроник II и III сключват нов мирен договор с Михаил Шишман, който утвърждава стабилността на границите между България и Византия. Той осигурява подкрепа на Зографския манастир, като запазва мира с византийските императори.
Управлението на Михаил Шишман приключва катастрофално през 1330 г. с битката при Велбъжд, където българската армия претърпява поражение. Царят е ранен и скоро след това умира. Смъртта му маркира края на династията Шишмановци и отново възхода на династията на Тертеровци в лицето на Иван Александър.
Сподели:
