Тъй като Търновград е столицата на Второто българско царство, то е ключово за завземането от осмонците. След множество поражения за Блгария, войските достигат и до столицата. През пролетта и лятото на 1393 г. се провежда обсадата на Търново.
Населението, водено от Патриарх Евтимий, се съпротивлявало, но след тримесечна обсада, градът е завладян след атака на френкхисарската порта на Царевец на 17 юли 1393 г. Патриаршеската църква „Възнесение Христово“ е станала джамия, а останалите църкви на Трапезица са изгорени до основи. Същата съдба постига и царските дворци на Царевец, като части от техните стени и кули остават да стърчат чак до 17 век, над обърнатия в турски български престолен средновековен град. Със своето падане Търновското царство престава да съществува, а владенията му са ограничени до няколко крепости по Дунав, като най-важната от тях е Никопол.