В началото на септември 1916 г. – броени дни след включването на Румъния във войната на страната на Съглашението, българските войски завладяват последователно Добрич, Тутракан и Силистра, отвоювайки териториите, завзети от румънците през Междусъюзническата война. Българското настъпление е спряно на 19 септември в първата битка при Кубадин.
Стратегически план на офанзивата при Фламънда (карта на румънски)
В тази обстановка новоназначеният командир на румънската Южна група армии, генерал Александру Авереску, замисля мащабна контраофанзива. Планът включва едновременно настъпление при Кубадин с Добруджанската армия на генерал Зайончковски, който трябва да ангажира основните сили на противника, и форсиране на Дунав с части на 3-та румънска армия в дълбокия тил на групата армии „Макензен“. Крайната цел на операцията, при благополучно развитие на десанта, е разгром на българо-турско-германските войски и връщане на контрола над Добруджа. В случай на частичен успех се цели установяване на трайно предмостие на десния дунавски бряг, което би усилило румънската отбрана при Кубадин и по Дунав.
За извършване на десанта са определени три пехотни дивизии (10-а, 21-ва и 22-ра), а за място е избран участъкът между Фламънда на румънския и Ряхово на българския бряг. Поставянето на прегради срещу австрийския речен флот, базиран край Белене, построяването на шосе и подвозът на войски и снаряжение през блатистата местност край Фламънда продължава 12 дни.През това време, на 26 септември, Централните сили започват (с групата армии „Фалкенхайн“) своя офанзива срещу Румъния в Карпатите.
Битката завършва с победа за централните сили.
Сподели:
