През лятото на 1332 г. в българските земи избухва бунт под ръководството на болярина Белаур, брат на Михаил III Шишман. В този период, византийският император Андроник III вижда възможност да възвърне крепостите на юг от Стара планина, използвайки размириците в съседната държава. През втората половина на юни 1332 г., Андроник III събира войска и нахлува в България.
Българският цар, зает с потушаването на бунта, изпърво не е в състояние да се противопостави на византийската армия. Той започва преговори за прекратяване на бойните действия. Въпреки това, след като събира голяма войска, българският цар се придвижва на юг от Стара планина и стига близо до крепостта Русокастрон, където са разположени и войските на византийския император.
Между двамата владетели започват преговори, които водят до споразумение на 17 юли. Според него Византия се съгласява да отстъпи на България Диампол (Ямбол) в замяна на Анхиало. Въпреки това, през нощта на 17 юли в българския лагер пристигат наемниците-татари, които са извикани от самия Иван Александър, българският цар. Той решава да атакува, с цел да преговаря впоследствие от позиция на силата.
В резултат на преговорите, византийците напускат завзетите области, а градовете между Тунджа и Черно море отново влизат в границите на българската държава. Осемгодишният син на Иван Александър и български престолонаследник Михаил Асен е сгоден за Мария, дъщерята на византийския император Андроник Трети. Този политически съюз укрепва връзките между двете държави и подчертава желанието за траен мир.
Сподели:
