След преминаването на Дунав прабългарите се заселват по долното течение на реката и в местността Онгьл изграждат укрепен район с площ около 50 кв. км. Под неговото прикритие те постепенно навлизат в Добруджа, изтласквайки на юг византийското присъствие. През 680 г. византийският император Константин IV Погонат решава да прогони прабългарите от там. Под негово командване армия с численост около 20 000 души обсажда Онгъла и прави многократни неуспешни опити да пронйкне в него. Много по-малобройната войска на хан Аспарух се организира за отбрана и отвръща с множество внезапни контраатаки, които скоро обезверяват противника и той постепенно започва да се оттеrnя. Българите веднага преминават в настъпление и конницата им нанася тежко поражение на ромеите. Според византийски хронист те „nовечето nогубили с меч".
Победата при Онгъла е решаващата стьпка, довела до създаването на българската държава през лятото на следващата година. След поражението, Константин IV се оттегля към Константинопол, а византийската армия се разпада. Победата на Аспарух не само обезпечава присъствието на прабългарите в земите южно от Дунав, но и поставя началото на трайното им установяване в Балканския регион. През 681 г. след сключен мирен договор с Византия, България е официално призната като независима държава - събитие, което се счита за начало на българската държавност. Освен това, тази битка затвърждава авторитета на Аспарух като владетел и укрепва съюза между прабългари и славяни, които постепенно се интегрират в новата държава. Укрепленията в Онгъла се запазват още известно време като важна отбранителна точка на север от новосформираната държава.
Сподели:
