През периода 513–515 година, българите участват в бунта на началника на федератите Виталиан. Този бунт демонстрира обвързаността на българите с балканските провинции на Византийската империя. След края на бунта, българите незабавно нахлуват в диоцеза Илирик, където опустошават и разгромяват противопоставилите им се византийски отряди.
Прабългарите опустушават византиските войски. Според Йоан Зонара, българите даже проблинат византийската армия със заклинания и магии и почти напълно я унищожават.
Това сътрудничество между българите и славяните, изявено в бунта на Виталиан и последвалото нападение в Илирик, отбелязва началото на тяхната военна съвместна дейност, насочена срещу Византийската империя. Този военен съюз укрепва още повече през управлението на император Юстиниан, когато нападенията на славяните и българите стават почти ежегодно явление, както посочва Прокопий Кесарийски.
Изключвайки някои предполагаеми контакти между българите и славяните в рамките на Хунския военноплеменен съюз, съвместното им участие в бунта на Виталиан и последвалото нападение в Илирик, западната половина на Балканския полуостров, поставя началото на тяхното военно сътрудничество, насочено срещу Византийската империя.
Това военно сътрудничество се укрепва още повече през управлението на император Юстиниан, когато нападенията на славяните и българите стават почти ежегодно явление, както посочва Прокопий Кесарийски. Този период е характеризиран с активната имперска политика на Византийската империя за възстановяване на изгубените територии и контрол върху балканските провинции.
Сътрудничеството между българите и славяните се развива в по-широк мащаб и става ключов фактор в балканската политика и военни действия през този период, като те обединяват сили срещу общия си враг - Византийската империя.
Сподели:
