Кан Реан

Реан, известен още като Еран или Херан, е български кан, който управлява българите в периода около 488-521/525 година. В унгарските летописи името му е записано като "Велик господар", което може да се преведе като император. Той започва голямо настъпление към запад, включително и южно от река Дунав, през 504 година или според други източници, в 499 година, 501 година или дори 492-493 година. Това настъпление започва веднага след като император Анастасий I отказва действащият до тогава мирен и съюзен договор между България и Византийската империя, а Реан подготвя настъплението срещу Константинопол.

През 492 година, скити, които византийците наричат българи, нахлуват в Тракия. Този нападение е свързано с Реан и прекратеният от Анастасий I през 491 година Българо-Византийски договор, който е в сила от времето на византийския император Зинон.

През периода 491-499 година или дори до 501 година, Реан идва от изток с голяма войска и завладява цяла Дакия и Панония, което включва земите по северния бряг на Дунав, включително сегашната Румъния и Унгария, до Австрия.

През 493 година, българите, които живеят в Илирия и Тракия, нападат и се оттеглят преди да бъдат забелязани от човек. Това събитие е пряко свързано с българите, заселили се в Долна Мизия още по време на живота на Максимин I и с последващите поселнически вълни по време на управлението на българина Аспар и император Зинон в южните земи на Дунав като федерати на Римската империя, които нападат римските градове и крепости в южната част на Балканския полуостров. Това показва, че активните военни действия срещу Анастасий I започват именно от 493 година под ръководството на Реан, известен още като Хрун Трети.

Сподели: