През 1277 г. в Североизточна България избухва народно въстание, ръководено от Ивайло, срещу цар Константин Асен и татарските нашественици. Византийският император Михаил VIII Палеолог вижда възможност да извлече полза от вътрешните раздори в България. Той изпраща войски, които да подкрепят неговия зет и съюзник Иван Асен, като го насочват към българския престол. През 1279 г. византийците успяват да превземат значителна част от България между Видин и Червен. Ивайло бива обсаден в Дръстър, докато търновските първенци признават Иван Асен за цар и го допускат в столицата Търново.
След неуспеха при Девина, Михаил Палеолог изпраща нова войска за подкрепа на Иван Асен Трети, но тя също е разгромена от Ивайло, преди да премине Стара планина. Изоставен в България, Иван Асен бяга от Търново към Константинопол. Междуособиците в България завършват с поражение за Ивайло и победа за Георги Тертер.