Цар Ивайло
Ивайло, известен и като Кордокуба е български цар в периода 1278 – 1279 г. Прозвищата "Лахана" и "Бърдоква," които му се дават от византийските автори, свързват неговото име с храната – зеле и маруля. Тези прякори се свързват с факта, че Ивайло се е хранил предимно с диви зеленчуци.
Въстанието на Ивайло започва през пролетта на 1277 г. поради постоянните нашествия на татарите, които довеждат до отчаяние сред българското население. Цар Константин Тих-Асен се оказва неспособен да защити държавата и поданиците си, което открива възможност за Ивайло да оглави народното недоволство и да започне въстание.
Ивайло успява да разгроми татарите от Златната орда през лятото на 1277 г., след което мнозина признават неговата власт и го признават за цар. През края на 1277 г. се състои битка между Ивайло и цар Константин Тих-Асен, която завършва с пълен разгром на царската армия и смъртта на самия цар.
В последствие, византийският император Михаил VIII Палеолог вижда възможност да използва положението в България и подкрепя сина на цар Мицо Асен, Иван III Асен, като го провъзгласява за цар и го жени за своята дъщеря Ирина Палеологина. Царица Мария, съпругата на Константин Тих-Асен, предлага на Ивайло брак и царската корона, като резултат от което той става законен български цар през пролетта на 1278 г.
Обаче войната продължава, и селяните постепенно започват да напускат Ивайло. В крайна сметка, той се обърка в дипломацията с татарския хан Ногай, като взема страната му в помощ. Византийският император използва ситуацията и подтиква Ногай да заповяда да бъде посечен Ивайло. Това се случва, като Ивайло се отправя към Дунавската делта, където бива избит от татарите. Така приключва периода на управление на Ивайло през 1279 г.
Сподели:
