Битката при Ровине е проведена на 17 май 1395 г. Военната кампания, предшестваща тази битка, започва след падането на Търново през юли 1393 г. Основната цел на Баязид I е била завладяването на влашката княжеска столица Куртя де Арджеш. Първият опит за атака е бил при Карановаса на 10 октомври 1394 г., където влашкият войвода Мирчо Стари печели пълно поражение за османците. Този момент е известен като "битката на рововете".
Следващият опит за настъпление започва в началото на пролетта на 1395 г. с основни военни сили, които минават Дунава при Видин и Никопол. Трети отряд насочва към Куртя де Арджеш по река Яломица. Не получавайки очакваната помощ от унгарския крал, Мирчо Стари се обръща към преговори с Баязид I. Те завършват с битката при Ровине на 17 май 1395 г., която се оказва кървава, но с победа за османците. В хода на битката загиват важни фигури като Крали Марко и Константин Драгаш, а Константин Балшич едва се спасява.
След битката, Влашко остава под османско владичество, а Мирчо Стари е принуден да се признае за васал на Баязид I и да плаща годишен данък на Османската държава.