Войвода Мирча Стари
Мирчо Стари (на румънски: Mircea cel Bătrân, Мѝрчя чел Бътръ̀н) е владетел на Влашко от 1386 до 1418 година и е много близък до българския царски двор. Той е син на войвода Радул І, който е подчинен на българския цар, и е баща на Влад II Дракул и дядо на Мирчо II и Влад Цепеш.
Мирчо е поставен за войвода на Влашко през 1386 година от българския цар Иван Шишман, след като недоволството от предишния владетел, Дан I, довежда до неговото сваляне. Това установява близките връзки между Мирчо и българския двор. Те също стават основните противници на османското нашествие на Балканите.
През 1387 и 1388 година турците завладяват редица крепости, включително и Силистра и Добруджа. През 1388 година Мирчо за пръв път се признава за турски васал.
Мирчо отхвърля турския васалитет през 1390 и 1391 година и се присъединява към българските войски за сражение с турците. Той постига успехи, достигайки Карнобат, но турците контраатакуват и през 1393 година водени от Баязид І превземат Велико Търново. Мирчо продължава съпротивата и през 1394 година печели битка срещу султан Баязид при Карановаса. След това, през 1395 година, участва в Битката при Ровине, където също се сблъсква с турците.
В 1396 година Мирчо участва в Битката при Никопол, където обединените християнски армии страдат поражение. Той отново бяга в Унгария, но се връща скоро след това. През 1402 година продължава войната с турците.
Мирчо Стари умира през 1418 година, след като е подчинен на турския султан Мехмед І. Неговият живот и управление са свързани със съпротивата на балканските народи срещу османската експанзия и с близките му отношения с българския царски двор.
Сподели:
