Битката при Никопол, проведена на 25 септември 1396 година, е важно събитие в историята на кръстоносните походи. Това е било предпоследният голям кръстоносен поход, наричан понякога Никополски, преди Варненския кръстоносен поход от 1443 – 1444 година.
Причините за похода са били многобройни. Османците, под ръководството на Баязид I, вече бяха завладели голяма част от Балканите, а обсадата на Константинопол през 1390, 1395, 1397, 1400 и 1422 година го правише очевидно, че Византийската империя е сериозно заплашена. Сигизмунд Люксембургски, унгарският крал, осъзнава сериозността на положението и започва да се усили за формиране на коалиция срещу османците.
През 1394 година, папа Бонифаций IX предлага нов кръстоносен поход срещу турците. Френският и английският крале са готови да подкрепят тази инициатива, въпреки че Западната схизма разделя папството. Френският бургундски херцог Филип II Дръзкия играе активна роля в организацията и финансирането на похода.
Битката при Никопол е ожесточена и започва с кавалерийска атака на тежковъоръжените френски рицари, които са под командването на Жан дьо Невер, наричан още Жан Безстрашни. Въпреки началната им преднина, кръстоносците стават жертва на стратегическа грешка, а появата на сръбските рицари, които се присъединяват към османската страна, допринася за поражението им.
След битката, Византийската империя остава изложена на османска агресия, а европейските надежди за спасяването й постепенно изчезват. Кръстоносният поход не само не успява да спре настъплението на османците, но и предизвиква огромни човешки и материални загуби за европейците.
Сподели:
