Септемврийско въстание

Държавният преврат от 9 юни 1923 г., при което е свалена партията на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и е заменена от правителството на Александър Цанков, както и масовите народни въстания от месец юни 1923 г. довеждат и до т.н. Септемврийско въстание от 1923 г. Част от членовете на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) взимат решение за подготовка на ново въстание. Сред организаторите с Георги Димитров и Васил Коларов. БКП не получава подкрепа от нито една друга партия за създаване на "Единен фронт" срещу управлението на Ал. Цанков. Тези намерения не намират подкрепа и в международен план. В тези условия въстанието избухва на 14 септември 1923 г.  Най-масов характер имат въстанията в Северозападна България, където се установява и Главния щаб.Тук са завзети градовете Монтана, Берковица, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово. Действията на въстаниците са съсредоточени и в Южна България - Стара Загора, Нова Загора, Чирпан, Казанлък. Въпреки масовите действия, въстанието е обречено на неуспех, тъй като не е повсеместно и в него не се включват комунистите от основните икономически и административни центрове в страната. За около една седмица правителството успява да потуши въстаническите действия.

Въстанието завършва с неуспех. След неговия край голяма част от неговите организатори се изтеглят в териториите на бивша Югославия. Правителството на Ал. Цанков без съд и присъда избива голям брой комунисти и земеделци.

Сподели: