Кулски събития
Кулските събития представляват серия от бунтове, които се състоят в редица села в България, особено в Кулско и Видинско, протестиращи срещу провежданата от тоталитарния комунистически режим колективизация в страната.
През есента на 1950 година и зимата на 1951 година започва кампания за "масовизация" на колективизацията в тези райони. Преди това, броят на трудовите кооперативни земеделски стопанства в района е ограничен и не обхваща голяма част от селското население. За да се ускори процесът, в района са изпратени множество комунистически функционери, които използват насилствени методи, като побоища и принудително изпращане на селяните в трудови лагери, за да ги принудят да се присъединят към трудовите кооперативи.
На 19 януари 1951 година партийният лидер Вълко Червенков се среща с Йосиф Сталин, който изразява неодобрение към кампанията за "разкулачване". Тази среща води до временно забавяне на колективизацията. През март в Кулско е изпратена комисия от партийни функционери и офицери от Държавна сигурност, които критикуват дейността на местните власти и препоръчват спиране на "масовизацията" в района. Независимо от тези действия, напрежението в селата продължава да расте. Мнозина селяни възприемат промяната в политиката като възможност да напуснат трудовите кооперативи. Процесът на напускане на стопанствата става масов в различни райони на страната, като особено активни са събитията в Кулско и Видинско. Тези събития, известни като "Кулски събития", често се споменават в историографията поради своята значимост и обхват.
Тоталитарният режим реагира бързо на бунтовете в селата, като незабавно предприема мерки за конфискуване на имуществото, което хората са възвърнали при нападенията на трудовите кооперативни земеделски стопанства. След това се подновява натиска за оттегляне на заявленията за напускане на стопанствата. Масовите арести на стотици селяни водят до струпване на затворници във Видин. Този брой на арестуваните е толкова значителен, че местните жители заявяват, че подобно настъпление на репресии не се е случвало от времето на потушаването на Септемврийското въстание през 1923 година.
Редица села биват блокирани от Държавна сигурност. Хиляди цивилни са натоварени на камиони и или са прерзапределени в други села, или са усъдени или са убити. Цялото имущество на осъдените, интернираните или беглите в Югославия е конфискувано, като често е присвоено от местните трудови кооперативи за селското стопанство. Така заграбените имоти стават основа за държавните земеделски стопанства в Кула и Грамада. В същото време режимът предприема мерки и срещу представители на собствената си администрация. Директорът на Видинския затвор, Борис Калчев, е осъден на 3 години затвор за многократни изнасилвания на затворнички и опити за блудство със съпруги на затворници. Секретарят на околийския комитет във Видин, Лазар Удрев, е осъден на 4 години затвор за предупреждение на тъста си за предстоящото й изселване, след което бяга в Югославия. Първият секретар на същия комитет, Младен Сиреняков, е отстранен за "несправяне с работата" и става председател на трудовите кооперативи в Гурково. Леки присъди получава и цяла група функционери от Кула.
Политическата отговорност за събитията е хвърлена върху члена на Политбюрото и министър на земеделието Титко Черноколев. През юни той е отстранен от всичките си постове, обвинен е за всички проблеми около колективизацията и е арестуван.
Сподели:
