Илинденско-Преображенско въстание

Начало / Въстания / Илинденско-Преображенско въстание
Надолу
Scroll Down

Илинденско-Преображенско въстание

Година : 1903

На Солунския конгрес от януари 1903 г. комитетът на ВМОРО взима решението, че е настъпил момент за масови въстанически действия. Положението допълнително усложнява обстановката при т.н. солунски атентати от април 1903 г. При тях групата на гемеджиите (млади патриоти, увлечени по анархизма). Те предприемат крайни действия - взривяват "Банк Отоман" в Солун, подпалват френски параход, прекъсват газовата връзка и водопровода в Солун. Техните действия са жестоко наказани от войската и полицията. Всичко това дава отражение в териториите на Солун и цяла Македония, където са избити много българи.

В така създалата се ситуация през май 1903 г. се свиква конгрес на Битолския революционен окръг. За главни организатори на въстанието са определени Д. Груев, Ан. Лозанчев и Б. Сарафов, а 2 август/20 юли (Илинден) е избрана за дата за избухване на въстанието. Одринският революционен окръг също свиква свой конгрес, на който решение е взето въстанието да избухне на 19 август (Преображение). Координацията на действията се поверяват на главно ръководно боево тяло (ГРБТ) в състав: М. Герджиков, Ст. Икономов и Л. Маджаров. Именно избраните дати за избухване на въстанието са повод то да навлезе с широко известното име в литературата Илинденско-Преображенско въстание. 

Въстанието избухва на 2 срещу 3 август 1903 г. (Илинден) под камбанния звън в Битолксия окръг. Още от самото начало въстанието е с масов характер. За кратко време е постигнат успех и са освободени планинските кази Битолска, Костурска, Охридска и Кичевска. На 19 август избухва въстание ив Одринска Тракия. Планът предвижда първоначално да бъдат освободени странджанските села, Турските гарнизони са принудени да бягат с кораби, като само Малко Търново остава под турска власт. 

Действията в Битолски и Одрински революционен окръг довеждат до активизирането и на Серски революционен окръг. Въстаническите действия там започват на 27 септември/14 септември 1903 г. (Кръстовден). Близо 3 месеца продължават въоръжените сражения в Македония и Одринска Тракия. Турската войска успява да стовари моюен удар върху въстаниците

Въстанията завършват с неуспех и много човешки жертви. Голяма част от оцелялото население търсят спасение в България.