Войвода Златко
Златко войвода е български хайдутин и революционер, който играе активна роля в Кресненско-Разложкото въстание от 1878–1879 година. Той е роден в малешевското село Палат. През април 1878 година, Златко войвода действа около село Падеш в Горноджумайско, където командва чета от около 30 души, съставена от българи от вътрешността на Македония.
В навечерието на въстанието през юни, същата година, Златко войвода се отправя за Рилския манастир, който е бил сборен пункт на всички по-изтъкнати войводи, опълченци и доброволци. Той пристига там заедно с трима свои приятели или другари. В знак на подкрепа и солидарност към въстанието, което предстоеше, Златко войвода и неговите приятели даряват на манастирската каса сумата от 137 гроша. Това е било обичайно действие във време на подготовка за въстание, като войводите и борците за свобода изразяват своята подкрепа към борбата със средствата, които са имали на разположение.
През октомври 1878 година по време на въстанието, той действа в района на Кършияка, край десния бряг на Струма. Проявява смелост и стратегическа мъдрост, като превзема българските села Рибница, Горема, Старчево, Палат и други, като използва благоприятната ситуация, докато турските войски са заети в други райони.
На 20 декември 1878 година, Златко войвода е назначен за капитан и съдия на всички въстанали села в района на Кършияка, с център в Цапарево. Това назначение му дава важни правни и военни отговорности в организацията и управлението на въстанието в този район.Той носи правно-административни и военни отговорности, регламентирани в устав, който обаче не е запазен до днес.
През хода на въстанието възникват вътрешни разногласия, а селските чорбаджии и войводата Торолинко организират заговор срещу Златко войвода и Димитър Попгеоргиев.
Златко войвода е баща на петричкия войвода на ВМОК – Дончо Златков.