Войвода Злати Кокарчоолу

Злати Кокарчоолу войвода е роден през петдесетте години на 18 век в сливенската махала Клуцохор. Макар детството му да е обвито в мистерия, той се развива като силно момче, което се превръща в уважаван борец и музикант. С черна коса, дълги мустаци и висока статура, Злати се издига като пехливански шампион в околните битки.

Със своята храброст и устрем, Злати привлича вниманието на хората и става известен не само като борец, но и като хайдутин. От около 1775–1780 година, на 25-годишна възраст, той напуска махалата си и започва да се бори срещу турците като защитник на народа. По-късно се присъединява към малка чета, която води в гората.

Злати извършва множество подвизи, помагайки на българите и преследвайки турците. Легендите разказват, че той е неуловим, като куршумите и пушките не могат да го наранят. Турците организират множество потери, но безрезултатно.

През 1810 година обаче Злати бива предаден. Обсаден от турски войски в близост до село Джиново, той се сражава с неумолима доблест. Съпротивлявайки се на многобройните врагове, Злати бива ослепен от взрив на барут, но дори и в този момент се бори с ятагана, преди да бъде победен. Неговата глава е набита на кол и изложена в Сливен.

Неговата необикновена сила и дух се превръщат в легенда, а на мястото, където е загинал, българите издигат чешма в негова памет. Цитатът му, "Дорде е Стара планина, на турчин глава не скланям," остава символ за несгъваемата му душа и воля за свобода.

Сподели: