Революционер Захарий Стоянов

Захарий Стоянов, роден като Джендо Стоянов Джедев, е български революционер, политик, журналист и писател. Той е известен с участието си като помощник-апостол в Априлското въстание през 1876 г. и като автор на книгата "Записки по българските въстания". Президент е на Българския търговско-революционен централен комитет (БТЦРК) и ключов организатор на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Също така, той е активен член на Народнолибералната (стамболовистка) партия и утвърден масон.През 1850 г. роден в семейството на овчаря Стоян Джедев Далакчиев от село Медвен, Котленско, като се казва Джендо. Учи в църковното и класното училище в родното си село през периода 1856 – 1862 г.

Работи като овчар в различни села, включително в Инджекьой (днес Тополи) и Подвис, Карнобатско (1866 – 1870). След трудности при опитите си да се учи в светското училище във Варна, Захарий Стоянов отива в Русе. Там се включва в Русенския частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация (ВРО) през 1871 – 1872 г. През 1873 г. става чиновник-маневрист в Баронхиршовата железница на гара Търново-Сеймен (днес Симеоновград).

През 1875 г. участва в Старозагорското въстание и успешно избягва преследването с помощта на кондуктора К.Теодоров. За участието си в Старозагорското въстание, е укрит в Харманли от началникът на железопътната станция, Ради Иванов, между 9 октомври 1875 и 1 март 1876 г.

През Априлското въстание през 1876 г., Захарий Стоянов става ръководител в IV Пловдивски революционен окръг и член на Хвърковатата чета на Бенковски. След разгрома на въстанието, където Георги Бенковски, отец Кирил и Стефо Далматинеца са заловени, Захарий успява да избяга, но по-късно е арестуван край Терзийското, Троянско. В резултат на запитванията той отрича въстаническата си дейност, представяйки себе си като циганин, обвинен в бунтовничество.

През 1877 г. нелегално отива в освободения Търново след месеци в различни затвори.

Сподели: