Революционер Йордан Венедиков
Йордан Тимотеев Венедиков е роден на 15 януари (27 януари нов стил) 1871 г. в село Баня. Той произлиза от известния род Венедикови. Брат е на военния деец Димитър Венедиков и баща на археолога Иван Венедиков и на видния юрист Петко Венедиков. Семейството му се премества в София след Берлинския договор през 1878 г., където баща му притежава работилница за сапун и свещи.
През 1889 г. Йордан постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, което завършва с отличие през 1892 г. През 1895 г. става член на Македонския комитет и участва в Четническата акция за освобождаване на българите в Македония.
През 1908 година завършва военната академия в Торино, Италия, и се включва във военната служба. Участва в двете Балкански войни като командир на ескадрон и след това служи в различни полкове. През Първата световна война е командир на 4-ти конен полк и заема важни постове във военната администрация.
След военната кариера се занимава активно с изследователска работа по теми от българската военна история. През 1914-1916 г. е заместник-председател на Военноисторическата комисия при военното министерство. Неговите публикации засягат проблеми на военната история от Ранното Средновековие до участието на България в Първата световна война. Умира на 7 ноември 1957 г. в София.