Деспот Яков Светослав
Яков Светослав е български деспот от руски произход, управлявал в Северозападна България през втората половина на XIII век. Той е бил назначен от Иван Асен II като управител на област в Западна Стара Планина след татарското нашествие в руските княжества през 1240 г. Според историческите извори, владенията му се намират предимно в Северозападна България, но точните им граници не са известни.
През периода на оспорване на властта след смъртта на Иван Асен II, Яков Светослав подкрепя болярина Константин Асен в борбата му за търновския трон. През 1262–1263 г., участва в война срещу Византия, но тя завършва неуспешно за България. През 1266 г., след унгарското нашествие, става унгарски васал, но по-късно, през 1273 г., се отказва от зависимостта си от Унгария. През 1275 г., след предложение за осиновяване от страна на царицата Мария Палеологина, той пристига в Търново и е обявен за втори син на царицата. Въпреки това, скоро след това умира, вероятно от отравяне.