Войвода Въндо Гьошев

Васил Георгиев Танов, известен като Въндо Гьошев, Въндо войвода, Стари Въндо е бил български войвода и революционер във ВМОРО. 

През 1858 година в село Лесково, което се намираше в Османската империя, се ражда Въндо Гьошев. Възрастта му се означава през 1860 година. Присъединява се към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) още през 1893 година, започвайки като куриер, а по-късно навлиза в редовете на войводите.

През 1894 година, Въндо Гьошев е принуден да прогони гръцкия владика от селото, след като той се опитва да замени българския свещеник с грък. Този инцидент предизвиква напрежение между общностите. През 1898 година, брат му Стоян е убит, което води до отмъщение от страна на Въндо Гьошев и Ичко Бабянски, които убиват гъркоманина Стоян Челепиев, баща на сетнешния андартски капитан Вънде Челепиев.

В подгонван от турските власти, Въндо Гьошев бяга в Енидже Вардар, където се присъединява към четата на Иванчо Карасулията през 1902 година, заедно със своите синове Гошко и Мичко. След Илинденско-преображенското въстание, той се сприятелява с Апостол Петков и през 1904 година прави четник собствения си син Георги Въндев.

През 1912 година, при избухването на Балканската война, Въндо Гьошев се включва в Македоно-одринското опълчение в Първа отделна партизанска рота. Той разбива турски аскер близо до село Крива на 9 октомври 1912 година и на 19 октомври освобождава Енидже Вардар. На 15 декември обаче, Въндо и синът му са арестувани и осъдени на смърт. Затворени са в Еди куле, където Георги успява да избяга, докато Въндо е малтретиран, оставен на глад, отровен и накрая убит през 1917 година.

Македонското братство в Св. Влас, което функционира между 1925 и 1934 година, носи името на Въндо Гьошев, в памет на неговия храбър и решителен дух.

Сподели: