Деспот Войсил
Войсил е средновековен български аристократ, който е деспот и владетел на Средногорското княжество. Той е по-малък брат на цар Смилец и на севастократор Радослав. Имал е активна роля в борбите за българския престол и управлява важни територии през XIII-XIV век.
Според наличната информация, войските на Войсил се сблъскват с българските царе Тодор Светослав, Георги II Тертер и Михаил Шишман. Войсил се е изгонен в изгнание във Византия по време на управлението на царица Смилцена и малолетния цар Иван IV Смилец. След смъртта на Георги II Тертер, той с византийска подкрепа възвръща властта си в Средногорското княжество и получава титлата "деспот на България" от византийския император Андроник III Палеолог.
Войсил е активен участник в византийските войни, включително в битката при Скафида през 1304 г. и в сраженията в Източна Тракия през 1304-1306 г. През 1323 г., след гражданската война във Византия, той става деспот на Мизия и участва в борбите за власт в България. Той влиза в територията на Търновското царство и претендира за владение между Сливен и Копсис.
Михаил Шишман, когато се заема с проблемите с византийците по черноморския бряг, отсегурява претенциите на Войсил и превзема Копсис. Войсил тайно бяга при византийците, и тези земи се присъединяват към Търновското царство. След бягството си в Константинопол, Войсил е назначен за главнокомандващ на византийската кавалерия в Македония и участва в различни военни действия, включително в гражданската война във Византия през 1341-1347 г.
Сподели:
