Войвода Видул

Видул войвода, чието истинско име е Видул Кунчов Видулов, бил една от известните фигури в българската история през началото на 19-ти век. Той е роден около 1777 година и е бил чичо на Васил Левски, известен български революционер. Важно е да се отбележи, че Видул войвода не трябва да се сбърква с друг войвода на име Видул Странски от Калофер, който е живял по-късно.

Произлизащ от род с дълга история на бунтовна дейност, Видул войвода е бил най-големият син на Кунчо и Виша. Той има братя - Руси, Тудур и Иван (баща на Васил Левски), както и дъщери - Кула, Виша и Елка. През 1796 година Видул бяга от родното си село Кочмаларе и се заселва във Войнягово. Там, при нападение на селото от кърджалии, той и неговата дружина успешно отблъскват нападателите в местността Скокът.

През 1812 година, след убийството на Сабри бей от Пловдив, Видул войвода и синът му Кунчо се забягват заедно с други роднини. Те се установяват във Войнягово, където Видул войвода сключва втори брак с Яна Искрюва и имат син на име Вълю. През това време Видул войвода обикаля със своята дружина близки и далечни места. Смята се, че в четата на Видул войвода са били и Вълко Буздрев (познат като Вълко войвода) от Войнягово и Генчо Панов (познат като Генчо войвода) от Хисар Кюселере. Те по-късно също стават известни войводи. Братът на Видул, Тудур, участва също в четата му, но загива през 1829 година при Одрин, като част от похода на генерал Дибич-Забалкански.

През 1833 година, при сблъсък с преследващи ги потери, Видул войвода бива тежко ранен и почива от получените рани. Той е описван като едър, плещест мъж със сини очи, руса коса и мустаци, като сестрата на Васил Левски, Яна, го е сравнявала външно с чичо им Видул.

Сподели: