Хайдут Велко

Хайдут Велко Петров или Велко Петрович (на сръбски: Вељко Петровић или Veljko Petrović) е български хайдутин и активен участник в Първото сръбско въстание.

Роден е през 1780 година в село Леновъц, Зайчарско. Баща му, Петър Сиренаря, е бил заможен човек, притежавал хиляди овце. Велко има двама братя – Милутин, също участник в Първото сръбско въстание, а след това сръбски чиновник в Неготин, и Милко, който по-късно ръководи българска чета в състава на руската армия по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 година и е убит при Силистра.

На 15 години Велко Петрович става слуга на един турчин във Видин, но скоро избягва и се присъединява към една хайдушка чета. На 23 години Велко е хайдутин от четата на Станой Главаш. През 1804 година участва във въстание, подбудено от четата на Главаш. През 1806 година заедно с четата на братя Вуличевичи се бие за Белград.

Към 1807 година Велко Петрович оглавява няколкохиляден български отряд, който почти напълно завзема Църноречката нахия и привлича българи доброволци чак от Софийско. През следващата година действа във Видинско, а през 1809 година разполага с 8 хиляди души и води партизанска война южно от Видин, предизвиквайки постоянни бунтове в тази област.

През 1810 година е награден със златен руски орден за храброст. При боевете край Варварин е ранен в лявата ръка, която осакатява. През 1811 става войвода на Тимошко. През лятото на 1813 г. Велко атакува Видинската крепост с 3000 българи, но оставен сам без подкрепа от вътрешността на Сърбия е отблъснат от разположената там 16 000 турска армия, която настъпва в българските земи в Тимошко освободени от него. Войводата укрепява Неготин с шанцови окопи и кули и три седмици отблъсква успешно атаките. Заедно с него се сражават братята му Милутин и Милко, хаджи Никола Михайлов, Стоян Абраш и други български водачи. Хайдут Велко умира на 9 август 1813 година в тази битка с турците при Неготин.

Сподели: