Революционер Велчо Атанасов
Велчо Атанасов-Джамджията е български революционер и главен организатор на съзаклятие, известно като "Велчова завера," насочено против Османската империя. Той е също така радетел на просвещението и търговец. Събитията около този период са свързани с Руско-турската война от 1828 – 1829 г. и подписването на Ункярискелесийския договор през 1833 г., което засилва надеждата за бързо освобождение на България с подкрепата на Русия.
Подготовката на Велчовата завера започва след войната, като Георги Мамарчев и Васил Хадживълков установяват връзка с патриотично настроени българи в Търново, сред които са Велчо Атанасов, Иванаки Йонков Кюркчи, Никола Гайтанджията, Отец Сергий, Димитър Софиянлията, даскал Андон Никопит, Стоянчо Ахтаря, хаджи Йордан Брадата и други. Планът на заверата включва мобилизиране на работниците на майстор Димитър Софиянлията, които били наети от турските власти да възстановят Варненската крепост.
Целта на заверата била освобождението на България и провъзгласяването на свободна българска държава с Велчо Атанасов като княз-губернатор. При успех в Търново, Иванаки Йонков Кюркчи трябвало да вдигне народа от Ловеч до Видин и да стане губернатор на един от двата града, докато Димитър Софиянлията трябвало да блокира балканските проходи. Отец Сергий би поел духовните дела в новооснованата българска църква.
Навечерието на бунта, през април 1835 г., еленският чорбаджия Йордан Кисьов извършва предателство, което води до бързо действие от страна на турските власти. Ръководителите на въстанието биват залавени, а мнозинството отказват да издадат своите съучастници дори след изтезания. Обаче, еленският чорбаджия издава информацията, и Велчо Атанасов, Димитър Софиянлията, хаджи Йордан Брадата и Никола Гайтанджията са обесени в Търново на 4 април 1835 г. Отец Сергий загива при предварителните инквизиции, а Георги Мамарчев, като руски поданик, е заточен на остров Самос и умира през 1846 г. Иванаки Йонков - Кюркчията бива изпратен във Видин по личното настояване на управителя на пашалъка гази Хюсейн паша и след това е обесен в Ловеч.