Революционер Васил Петлешков
Васил Ангелов Петлешков е български революционер, известен като водач на Априлското въстание в град Брацигово. Той се ражда на 1 януари 1845 г. в Брацигово, към този момент част от Османската империя. Родът му произлиза от Костурско, като баща му Найден Велчев е от село Орешец. На 4–5 години баща му умира, а майка му Екатерина се омъжва повторно за Ангел Петлешков, дългогодишен кмет на Брацигово.
Васил се жени за Елена Боянина, дъщеря на известния строител Иван Боянин, наследник на костурски българи. Израства в Брацигово и се занимава с аптекарство и търговия, докато същевременно е активен участник в обществения живот на града. През 1873 г. завършва стодневни курсове за аптекар в Цариград и поема ръководството на читалище "Тръндафил", основано през 1874 г.
През началото на 1876 г., той става председател на местния революционен комитет, основан от Георги Бенковски. По време на Априлското въстание, въпреки че е в Панагюрище, се връща бързо в Брацигово, за да организира въстанието в града и околните села. След разгрома на въстанието, братоубийствено са го предали на турците. Бил е подложен на жестоки изтезания, включително горене между три огъня, и почива в покрайнините на Брацигово по пътя към разпит в Пловдив. Последните му думи са засвидетелствани като "Сам съм, други няма!".