Революционер Васил Чекаларов

Васил Христов Чекаларов, известен и като Чакаларов или Равашол, бил български революционер и водач на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско. Той се явявал основен опонент на гръцката въоръжена пропаганда в района, а британският историк Дъглас Дейкин го характеризира като "жесток, но смел и много компетентен лидер".

През 1900 г., Васил Чекаларов е изпратен от Върховния комитет с цел да подкрепи революционната дейност на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Заедно с Лазар Киселинчев той установява канали за закупуване на оръжие от Гърция. През 1901 г., Чекаларов се премества в София и става председател на Костурското благотворително дружество.

След разкритието на Иванчовата афера, Васил Чекаларов е изпратен от Битолския окръжен революционен комитет като войвода, за да подпомогне дейността на Пандо Кляшев и Лазар Москов в Костурския революционен район. През началото на 1902 г., Гоце Делчев определя ръководителите на района, включително Кузман Стефов, Лазар Поптрайков, Лазар Москов, Пандо Кляшев и Михаил Николов. В този период, Васил Чекаларов продължава да се занимава с закупуване на оръжие от Гърция.

През лятото на 1903 г., въстанието Илинденско-Преображенско се разразява, а в Костурския район около 2000 въстаници се вдигат. Васил Чекаларов участва в редица сражения, включително превземането на паланката Невеска. След много битки през август, четите под ръководството на Чекаларов решават да се изтеглят от Костурския район, за да защитят мирното население от турска армия. През този период, Чекаларов е инициатор на съставянето на мемоар, описващ турските зверства в Костурско, което е представено на чуждестранните дипломати в Битоля.

В края на въстанието, Васил Чекаларов оглавява отряд и се участва в борбите в различни райони. Накрая, той и други ръководители, като сестра му Зоя, Пандо Кляшев и Лазар Киселинчев, тайно преминават границата с Гърция и оттам с параход се връщат в България.

Сподели: