Личност Васил Априлов

Васил Евстатиев Априлов е български стопански и просветен деец, роден на 21 юли 1789 г. в град Габрово. През 1800 г. той заминава в Москва заедно с брат си, където завършва гимназия и по-късно учи медицина във Виена.

След завръщането си в Румъния, Априлов се занимава с търговия и индустрия. През 1821 г. той подпомага готвещите се да преминат река Дунав доброволци по време на Гръцкото въстание.

Решителен поврат в живота и възгледите на Априлов настъпва след прочитането му на книгата на Юрий Венелин "Древните и сегашните българи" през 1831 г. Под влиянието на тази книга, той се отклонява от елинизма и се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ.

През 1835 г. с помощта на различни български дееци и търговци, както и на митрополит Иларион Търновски, Васил Априлов открива в родния си град първото взаимно училище с преподаване на български език, което по-късно става известно като Априловска гимназия.

Освен значителната финансова помощ, която оказва на българското просветно движение, Априлов издава и няколко книги, които дават насока на възрожденското училищно дело. Той настоява, че новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език, трябва да бъде основа на светското образование в България.

През 1847 г. Априлов посещава Габрово, а на връщането си за Одеса умира от туберкулоза в Галац. В завещанието си той оставя значителна сума пари за построяването на нова сграда за Априловската гимназия в Габрово.

Значението на Васил Априлов за развитието на българската наука е определено главно от неговата организаторска и посредническа дейност. Той е активен в събирането на старини и народни песни, като подпомага и насърчава различни български ученици и дееци.

Сподели: