Революционер Юрдан Стоянов
Юрдан Стоянов Трифонов, наричан Разлогов, е български военен, капитан и революционер, известен като деец на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). Роден е на 15 септември 1869 година в село Долна Вереница, Кутловишко. Произлиза от рода на хайдутин Цеко Петков, а баща му, Стоян, е участник в революционното движение във Врачанско.
През 1885 година, по време на Сръбско-българската война, Юрдан Стоянов напуска гимназията и се включва като доброволец в Българската войска. Участва в различни сражения, като при Брезник, където е ранен и пленен, но по успех за избягва. През следващите години продължава своята военна служба и участва активно в дейността на ВМОК през 1896 – 1897 година.
През 1901 година, Юрдан Стоянов напуска военната служба и става войвода на чета в Горноджумайско. Той играе важна роля в Горноджумайското въстание през септември – октомври 1902 година, където четата му от 48 души участва в голямо сражение с турски аскер.
През 1903 година, Юрдан Стоянов се включва в Илинденско-Преображенското въстание. Неговата чета, наречена "Габровска-Априловска", играе важна роля в сраженията при Сярско, оброчището „Света Троица“ в Мелнишко и други места. През декември 1903 година, обаче, той е ранен в Кюстендил от терорист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
През 1905 година, Юрдан Стоянов минава границата към Македония заедно с четите на Анастас Янков, Давидко Милчев и Георги Янакиев. Участва в различни сражения, но на 7 април 1905 година става жертва на засада, настроена от Яне Сандански, където загиват 7 души, включително и Давидко Милчев.
През 1906 година, Юрдан Стоянов се оттегля от революционната дейност поради вътрешни противоречия в революционното движение и се завръща на военна служба. През същата година се жени за Райна Каназирева, учителка и революционерка от мехомийския род Каназиреви.