Хайдут Цеко Петков
Цеко Петков Пешев, известен като Цеко Дългошевски и дядо Цеко войвода, е български хайдутин и националреволюционер, борец за освобождение на България от османско владичество.
Цеко Петков е роден на 10 март 1807 г. в село Дългошевци (днес Замфир) в семейството на Петко Пешев. Той е младият ятак на хайдушките войводи, действащи в Северозападна България - Саво войвода от Голинци, Точо войвода и Иван Кулин от Медковец. След атаките на турците срещу две от сестрите му, Вълкана и Гена, Цеко Петков става хайдутин в четата на Иван Кулин. Под съветите на Кулин, Цеко създава своя собствена чета от 9 души.
През 1836 г. участва в Манчовата буна в Берковско. След подаването на въстанието, Цеко се връща в родното Ломско. През 1841 г. участва в Браилските бунтове в четата на Владислав Тадич, а после и във Втория браилски бунт под ръководството на Георги Раковски. След неуспеха на бунта, Цеко Петков избягва в Русия заедно със стария му четник Димитър Панов.
След завръщането си в Ломско, Цеко Петков е избран за кнез в Момин брод и играе активна роля в подготовката на Въстанието в Северозападна България през 1850 г. - избора на въстанически комитет, формирането на въстанически чети и съставянето на оперативния план. През май 1850 г. застава начело на отряд от 150-200 въстаници около Момин брод и Дългошевци, който обаче е разбит от турските сили. Остатъците от отряда се присъединяват към отряда на Иван Кулин, но и той бива разбит.
След неуспеха на въстанието, Цеко Петков организира няколко мирни демонстрации във Видин, но е арестуван. Той прекарва три години в окови във Видинската крепост, подложен на мъчения. През 1853 г. той е освободен след застъпничество на руското пратеничество и емигрира във Влашко. Участва като доброволец в Кримската война, защитавайки Севастопол.
През Руско-турската война (1877 – 1878), Цеко Петков участва като войвода на българска доброволческа чета. Той се проявява при Преминаването на Троянския отряд през Стара планина.
Цеко Петков умира на 12 ноември 1895 г. в село Брацигово, където е погребан.