Революционер Цанко Дюстабанов

Цанко Христов Дюстабанов (13 май 1844 г. - 15 юни 1876 г.) е български националреволюционер и участник в Априлското въстание през 1876 г. Той е роден в град Габрово и е син на богат бегликчия.

Цанко Дюстабанов завършва Габровското класно училище и през 1872–1873 г. учи в Робърт колеж в Цариград. Той владее отлично френски и турски език. Съдружава се с адвокат Христо Арнаудов от Габрово и заедно превеждат Наполеоновия кодекс от турски и гръцки на български.

През 1873 г. Цанко Дюстабанов се завръща в Габрово и се посвещава на обществената и родолюбива дейност. Той е избран за член на училищното настоятелство през 1875 г. През същата година организира градско събрание, на което се изготвя махзар (петиция) до правителството с искания за премахване на бедела, признаване на българския език и признаване на правото на българите на редовна военна служба.

Въпреки предварителната му неизбежност към революционната борба, Цанко Дюстабанов става член на Габровския частен революционен комитет. Той става главен войвода в Първи търновски революционен окръг по време на Априлското въстание. Предводава чета в района на Батошево, Кръвеник и Ново село и държи срещу множество атаки от страна на турските сили. Въпреки силния съпротив, въстанието е потушено.

Цанко Дюстабанов, тежко ранен в ръката, се укрива в колибите "Буйновци". Бива предаден, заловен и пратен във Велико Търново, където е съден пред Търновския военнополеви съд. По време на съдебния процес, Цанко Дюстабанов изрича известните думи, които са запазени в историята на Априлското въстание.

Осъден на смърт заедно с Еким Цанков, свещеник Иван Гъбенски, Тодор Кирков и Стефан Пешев, Цанко Христов Дюстабанов е обесен на 15 юни 1876 г. в Търново, България.

Сподели: