Революционер Тома Кърджиев

Начало / Владетели и личности / Революционер Тома Кърджиев
Надолу
Scroll Down

Революционер Тома Кърджиев

Начало на дейност: 1871 година
Край на дейност: 1887 година

Тома Антонов Кърджиев е роден през 1850 година в село Арбанаси, Горнооряховско. На десетгодишна възраст се премества със семейството си в град Русе, където е принуден да съчетава ученето с чиръкопашенето.

От младостта си е активен участник в обществено-културния живот на Русе, като започва да участва в дейността на Русенското читалище "Зора", основано през 1866 година.

През 1871 година Тома Кърджиев е един от учредителите на Русенския частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация. През следващите пет години участва под различни псевдоними във всички акции на комитета.

По решение на комитета става учител в село Червена вода с цел да се организира селото за борба срещу османското владичество. Проявява се като отличен преподавател и успешно организира селото и околните села за борба срещу поробителя.

През лятото на 1875 година, след решението за Старозагорското въстание, Тома Кърджиев започва подготовката на Червеноводската въстаническа чета. В последните дни преди излизането на четата той пише до Никола Обретенов: "Аз не знам за какво друго сме се родили на света, ако не да умрем за свободата на Отечеството си."

В навечерието на излизането му, обаче, е арестуван по донос на русенския митрополит Григорий Доростолски и Червенски. Бива обвинен в готвене на бунт против османската власт и прекарва няколко месеца в затвора в Старозагорския затвор.

През януари 1876 година отново е в Русе, където продължава своята дейност в революционния комитет. Активно се включва в подготовката на Априлското въстание, грижейки се за транспортирането на оръжие и куриери към различните революционни окръзи.

След въстанието избухват трудни времена за Тома Кърджиев. Бива принуден да избяга в Гюргево, където продължава своята дейност в революционната организация.

През Руско-турската война (1877 – 1878 година) Тома Кърджиев се проявява блестящо като разузнавач към щаба на 13-и корпус на генерал-лейтенант Александър Дондуков-Корсаков, събирайки ценни сведения за разположението на турските части.

След Освобождението на България той продължава активно да участва в обществения живот на Русе, като организира бунта на русофилите през 1887 година. След потушаването на бунта е арестуван, осъден на смърт и разстрелян край Русе на 22 февруари 1887 година.