Революционер Тодор Запрянов

Тодор Запрянов Станчев е роден на 25 февруари 1836 година в село Куручешме, днес Горски извор, Хасковско. Започва образованието си в хасковското взаимно училище и продължава в Пловдив, където учи при Йоаким Груев. След като завършва училището в Пловдив, през 1856-1860 година студира в Московския университет, където се запознава с революционни дейци като Любен Каравелов, Нешо Бончев и Марин Дринов, и развива своя революционен мироглед.

През 1860 година, поради болест, се връща в Хасково, където става главен учител в Мъжкото класно училище. Там въвежда значителни промени в учебната дейност, като изхвърля гръцкия език от учебните програми и въвежда изучаването на руския език.

През 1864 година емигрира в Румъния и става член на Тайния централен български комитет в Букурещ. Работи като учител, публицист и редактор в Гюргево. През 1868 година заминава за Виена, за да изучава фотография, а през 1869 година участва в учредяването на Българското книжовно дружество в Браила.

През 1876 година заминава за Русия, за да събира средства и дрехи за българските доброволци в Сръбско-българската война. Присъединява се като драгоманин към руския Девети корпус и участва във войната, включително във форсирането на река Дунав и превземането на Никопол. След Освобождението е председател на административния съвет в Хасково.

Тодор Запрянов Станчев почива на 29 март 1879 година в град Хасково, след като е разболял от тежка форма на туберкулоза.

Сподели: