Революционер Тодор Александров
Революционер Тодор Александров
Тодор Александров Попорушев е български революционер, роден на 4 март 1881 г. в щипската махала Ново село, в семейството на учителя Александър Попорушев и Мария Хаджиянева-Попорушева. От 1888 г. учи в Радовиш, където баща му е изпратен като учител. Продължава образованието си в Щип и завършва II и III прогимназиален клас.
През 1906 г., Тодор Александров се издига като ръководител на Скопския революционен окръг. Той се отличава като прагматичен организатор, избягвайки теоретичните спорове, които водят до раздори вътре във Вътрешната македонска революционна организация (ВМОРО).
През 1907 г., поради заболяване, учителства в Бургас, но по късно е повикан да поеме касата на Задграничното представителство на ВМОРО след убийствата на Борис Сарафов и Иван Гарванов. След това, става окръжен войвода от третия конгрес на Скопския революционен окръг.
През 1910 г., след възстановяването на ВМОРО, Тодор Александров обикаля Скопския революционен окръг и участва в обезоръжителната акция през 1910 г.
През 1912 г., под ръководството му, са извършени атентатите в Щип и Кочани, които са един от поводите за избухването на Балканската война през 1912 г.
По време на войните за национално обединение, Тодор Александров е начело на чета №52 на Македоно-одринското опълчение. Със своята чета, той достига до град Кукуш и го предава на българските военни части. Преди това четата организира база между Карадаг и Арджанското езеро, извършва атентати и участва в различни акции срещу Османската империя.
По време на Първата световна война, след мобилизацията на България през 1915 г., Тодор Александров служи в Щаба на Действащата армия. Участва в организирането на администрацията в освободените земи. В този период структурите на ВМОРО се вливат изцяло в българската армия. Тодор Александров е удостоен с орден "За военна заслуга".
Тодор Александров продължава своята дейност след войната, борейки се за правата на българското население в Македония, което става част от новообразуваните югославски и гръцки държави. Той участва в изпращането на чети в Македония и поддържа дейността за автономия на областта. Тодор Александров остава един от видните ръководители на ВМОРО и решителен защитник на българските интереси в региона.