Кан Тервел

Хан Тервел е син на хан Аспарух и наследява престола през 701 г. и управлява Първата българска държава до 721 г. Провежданата политика при неговото управление е била твърде активна спрямо Византия. Хан Тервел полага началото на няколко стратегически външнополитически цели, които били следвани и от неговите наследници. На първо място това бил стремежът за разширяване на териториите на България на юг от Стара планина. На второ място е стремежът за признание и правото на владеене на българските територии. Хан Тервел влиза в контакт с всички византийски императори по време на неговото управление. Всички тези владетели до някаква степен в редица военни или дипломатически спорове се обръщали към българския владетел за помощ. Единствената успешна помощ, която успява да осъществи хан Тервел е тази от 705 г., когато помага на Юстиниан II да се завърне на престола.
Важен момент е подписването на мирен договор между България и Византия, който може да се види при надписа върху Мадарския конник (около Шумен). Важни придобивки за България след този договор са областта Загоре и титлата "кесар", с която е удостоен хан Тервел, тъй като кесарското достойнство през VIII в. е било второ по важност след императорското. Скоро след това, обаче, византийският император решава да се откаже от своите дарове за българският владетел и да предприеме поход срещу българите. През 708 г. в битката при Анхиало византийската армия претърпява поражение от българите. През 711 г. император Юстиниан II отново се обръща за помощ към хан Тервел, чрез която византийският император закрепва позициите си на престола.
Хан Тервел оказва важна подкрепа на византийския император в борбите с арабите през 717-718 г. С помощта на българския владетел те са отблъснати и е осуетена възможността те да стъпят на европейски територии.
Хан Тервел е единственият владетел, за който няма негативна характеристика в нито един от историческите извори. Според някои автори и изследователи хан Тервел е първият, който приема "символично" християнството