Цар Теодор Светослав
Теодор Светослав Тертер е роден в началото на 70-те години на XIII век като син на Георги I Тертер и Мария Тертер. Името му "Светослав" предизвиква интерес, като проф. Пламен Павлов предполага, че майка му Мария е дъщеря на Яков Светослав от съпругата му, неназована внучка на Иван Асен II.
През 1279 г., с византийска помощ, Иван Асен III се издига на трона в Търново. Главният му съперник, Георги Тертер, става негов съюзник. Теодор Светослав и майка му са изпратени в Никея като византийски заложници.
След бягството на Иван Асен III (1280), Георги Тертер завзема престола. Теодор Светослав остава в затвора като заложник. През 1284–1285 г., въпреки че е все още в плен, той се сгодява за дъщерята на тесалийския севастократор Йоан Ангел. Българо-византийското споразумение през 1284 г. връща съпругата на Георги I Тертер, но Теодор Светослав остава заложник.
След връщането си в Търново, Светослав е провъзгласен за съвладетел на баща си. Скоро след това е изпратен в плен при татарите заедно със сестра си. Георги I Тертер признава васалство към Златната орда, което води до около 15 години татарски плен за царския син.
След смъртта на Ногай, Светослав се жени за Ефросина Палеологина и заема съпругата си високо положение. Започва борба за върховенство в Златната орда между Чака и Токтай. Чака губи, а Светослав изпълнява екзекуцията на Чака и насочва главата му към хана в Крим.
След смъртта на Чака, Теодор Светослав поема към властта в България и се провъзгласява за цар през 1300 г. Той успешно урежда отношенията със Златната орда и постига териториални придобивки, включително в Бесарабия.
Вътрешната опозиция срещу Светослав включва търновския патриарх Йоаким III, който е обвинен в подкрепа на татарите. Царят заповядва за хвърляне на патриарха от стената на Царевец, укрепвайки този начин своето управление.
Цар Теодор Светослав Тертер управлява България с умела политика, постигайки стабилизация и териториални успехи. Той остава в историята като властител, който преодолява вътрешни и външни предизвикателства, утвърждавайки се като важна фигура в българската история до своята смърт през 1321 г.
Сподели:
