Войвода Стойо Костов

Стойо Костов Топалов, известен като Дядо Стойо войвода или Стойо Скрижовски, е български хайдутин и революционер, роден в зъхненското село Скрижово, което по това време е част от Османската империя (днес в Скопия, Гърция), през 1846 или 1855 година. През 1875 година се присъединява към четата на Куку войвода и по-късно става самостоятелен харамийски войвода, действайки срещу турски разбойнически банди в района на планините Боздаг, Църна гора и Алиботуш. Предимно се занимава с отвличания срещу откуп на богати търговци, главно гърци и гъркомани, и научава да чете и пише в планината.

През Кресненско-Разложкото въстание през 1878 година участва с чета от 40 души. След погрома на въстанието се заселва със семейството си в Дупница. През 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война в отряда на капитан Коста Паница.

През 1895 година е привлечен от Македонския комитет за участие в Четническата акция. Оглавява трета „Сярска дружина“, в която влизат около 200 четници. Въпреки това, между него и офицерите настъпва конфликт, тъй като той не се съобразява със заповедите на Комитета. В резултат на това, част от офицерите напускат отряда, а той продължава своя път. През същата година, след опожаряването на село Доспат и неуспешния опит за отвличане на турски чифликчия, Стойо Костов загива при нападение върху чифлика. Неговият помощник-войвода Кръстьо Захариев също загива, след което четата се разпръсва.

Така завършва живота на един от най-известните и влиятелни български войводи, чийто деяния остават запечатани в историята на борбата за свобода на македонските и тракийските земи.

Сподели: