Революционер Стоян Заимов

Стоян Стоянов Заимов (1858–1932) е български революционер, писател, просветен деец и общественик.

Стоян Заимов започва учебата си в класното училище в Стара Загора през 1867 г., където се запознава с Васил Левски. Става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През следващите две години завършва педагогически курс в Пловдив и е учител в българското мъжко училище в Хасково.

През периода 1871–1873 г. участва активно в основаването на Хасковския частен революционен комитет и помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия Хаджи Ставри Примо. Заимов бива заловен, осъден на заточение в Диарбекир, Мала Азия, но успява да избяга през следващата година и се установява в Румъния.

Заимов се запознава с известни личности от българската емиграция, включително Любен Каравелов и Христо Ботев, и се включва активно в техните дейности. През 1875 г. му се възлага задачата да осъществи плана за подпалване на Цариград, свързан със задуманото Старозагорско въстание. В този период той също така става част от основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание през 1876 г.

През 1882 г. Стоян Заимов завършва Педагогическия институт в Москва и отново учителства в различни български градове. През 1892 г. става председател на комитета „Цар Освободител Александър II“, който се грижи за събиране на средства за построяване на паметник на цар Александър II и дом за българските ветерани.

През 1895 г. Стоян Заимов става член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение и създава списание „Училищен преглед“ (1896 – 1949). Той е директор на Народната библиотека в София в периода 1903 – 1908 г.

От 1908 г. до смъртта си през 1932 г. Стоян Заимов живее и работи в Плевен, където е назначен за директор на Управлението на Военно-историческите къщи музеи и паметници. Неговият дом в Плевен е днешният музей „Стоян и Владимир Заимови“, а паметникът-гробница на Стоян и Владимир Заимови е изграден през 1960 г.

Стоян Заимов играе роля и в създаването на българската модерна мемоарна традиция, започвайки през 1884 г. писането на „Миналото“.

Той умира в град Плевен през 1932 г.

Сподели: