Войвода Стоян Карастоилов
Стоян Карастоилов, известен като Стоян войвода, е български хайдутин и революционер, роден в богата фамилия в село Старчища през 1848 година, когато това място е част от Османската империя. След ранната загуба на баща си, започва да се занимава с традиционната за региона дейност - железодобив.
След Априлското въстание започват гонения срещу българите в Неврокопско, затова Стоян Карастоилов и няколко други селски жители от Старчища заминават за остров Тасос, където планират мерки за отмъщение на турците. Неговата дейност като хайдутин започва късно през 1876 или през 1877 година в Неврокопско, Драмско и планината Черна гора.
През времето на освободителната война той води чета в Кресненския пролом, в Мелнишко и Сярско, като действа съвместно с Тодор Паласкаря. Неговата чета успява да разбие разбойническите групировки на Хайдут Сулю и Шейха.
През октомври 1878 година, под ръководството на Стоян Карастоилов и неговия секретар Стефан Карчев, около 400 въстаници атакуват турския гарнизон и превземат Кресненските ханчета. Освободени са няколко села в околните райони. Той заема важна роля във формирането на въстаническото ръководство като главен войвода и се превръща в един от водещите фигури на Кресненско-Разложкото въстание.
Въпреки това, след Берлинския договор, когато властите започват да ограничават въстаническите дейности, възникват разногласия във въстаническото ръководство. Това води до конфликти и интриги, които като резултат Стоян Карастоилов е осъден на смърт и е убит от опонентите си през октомври 1878 година.