Революционер Стефан Стамболов
Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е известен български държавник и революционер, както и журналист и поет.
През периода 1875 – 1876 г., той е Апостол на Вътрешната революционна организация и участва активно в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. В ролята на руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878), той участва в кампанията за доставка на храна и фураж за руската армия.
След Освобождението, той изгражда влиятелна политическа кариера в Либералната партия в Княжество България. След преврата през 1886 г., Стамболов става лидер на Регентството и поема министър-председателския пост. Той успява да потуши размириците в страната, но това води до дълготраен разрив на отношенията с Русия. През 1887 г. той е назначен за министър-председател и управлява до 1894 г.
Стамболов е основател и лидер на Народнолибералната партия, но е критикуван за своите диктаторски методи. Той играе ключова роля в икономическия и културен подем на България, продължаващ десетилетия след Освобождението, вплитайки се в съединителни и реформаторски инициативи.
Стамболов умира през 1895 г., като остава в историята като важна фигура в българската политика и обществен живот.