Войвода Стефан Караджа

Стефан Тодоров Димов, известен като Стефан Караджа, беше български национален герой, революционер и войвода от българското националноосвободително движение.

Роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Елховско, той произлиза от семейство с исторически корени в Странджа. Семейството му се премества през 1844 г. в близкото село Дюкмен (днес Леярово), Елховско, и по-късно в Северна Добруджа. Стефан Караджа обикаля различни места и работи като говедар и телчар, след което се учи в обущарски занаят. Въпреки че започва училище в Тулча, липсата на средства го принуждава да го напусне.

През 1862 г., след кратко участие в революционни дейности в България, Стефан Караджа заминава в Румъния и започва революционната си кариера. Той участва в Първата българска легия в Белград и се изявява в сраженията с турците. След разпускането на легията се завръща в Румъния, където се включва в народната борба и пресича Дунав няколко пъти с революционни мисии.

През 1868 г. се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Желю войвода, участва в сраженията край Вишовград, но е ранен тежко и пленен. Стефан Караджа е осъден на смърт чрез обесване и умира от раните си на 30 юли 1868 г. в Русенския затвор.

Героят е погребан в Русе, а неговият гроб се намира в "Парка на Възрожденците". Тленните му останки са пренесени в Пантеона на Възрожденците през 1978 г.

Сподели: