Революционер Стефан Дуньов
Стефан Дуньов е банатски българин, роден на 28 юли 1816 година в селището Винга, което тогава се намира в Австрийската империя, а днес е в Румъния. Той произхожда от българско католическо семейство и корените му са от района на Чипровци.
Дуньов завършва право и финанси и отваря адвокатска кантора в град Арад. Привлечен от идеите на унгарските революционери Лайош Кошут и Шандор Петьофи, той се включва активно в Унгарската революция за национална независимост. Българинът е избран в регионалния комитет в Арад и участва във военните действия, като е произведен в звание капитан, а после става подполковник.
След разгрома на революцията от австрийските имперски власти, Дуньов е заловен и осъден на смърт. Присъдата му обаче е намалена на 10 години затвор. През 1857 година той е освободен и интерниран да живее в град Пеща.
През 1859 година Дуньов заминава за Кралство Сардиния и се записва в сардинската армия за участие във Втората война за независимост на Италия. През 1860 година той се присъединява към движението на Джузепе Гарибалди и става негов съратник. Дуньов командва доброволчески отряд, включващ унгарци и банатски българи, който се отличава в битката при река Волтурно близо до Неапол. В тази битка той бива ранен и загубва единия си крак. За своя принос в битката той е награден с високи военни отличия и произведен в звание полковник.
След смъртта на Гарибалди, Дуньов остава да живее в Италия, където се занимава с изследователска, публицистична и преводаческа дейност. Той умира на 29 август 1889 година в град Пистоя.
Стефан Дуньов е наричан национален герой на Унгария, Италия и Румъния. Неговото име е отразено в множество улици, площади и паметници в различни градове в тези страни.