Революционер Стамат Танчев
Отец Стамат Георгиев Танчев е български духовник, революционер и деец на българското възраждане в Македония. Роден е през 1857 година в село Бугариево, което в този период е част от Османската империя, а днес е Неа Месимврия, Гърция. Танчев става свещеник в българската църква "Свети Димитър" в Солун и е избран за председател на българската община в града.
Още през 1894 година той се присъединява към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), като е посветен от Даме Груев. По време на своето участие в революционната дейност, Танчев се проявява като активен участник в борбата за независима църква и е ангажиран в организационни работи.
Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов го описва като един от най-доверените помощници на Даме Груев. Танчев участва в организацията на тайни срещи между Даме Груев и представители от провинцията, като му се възлагат сериозни и поорганизационни отговорности. Той поддържа постоянен контакт с терористи и играе важна роля в изпращането и получаването на тайна поща от провинцията.
През 1901 година, по време на Солунската афера, Танчев е арестуван и изпратен на заточение в Подрум кале, Мала Азия. Въпреки това тежко преживяване, той остава предан на революционната борба. Отново е арестуван през април 1903 година след Солунските атентати, за които е хвърлен в затвора, изтезаван и осъден на доживотно затворничество. Скоро обаче е освободен отново.
Трагичният край на живота на Стамат Танчев идва през 1904 година, когато бива убит пред вратата на своя дом в Солун от гръцки терористи. Основен организатор на убийството му е Александрос Айвалиотис. Танчев е брат на учителя Божин Танчев и баща на революционерите Димитър Попстаматов и Петра Попстаматова.
Христо Силянов го определя като личност, внушаваща респект със своята строга фигура, а след своето мъченическо умиране, той остава в историята като жертва на делото за свобода и независимост на македонските българи.