Революционер Софроний Стоянов
Софроний Стоянов, известен и като Хаджи Асенов и Цобе, български офицер и революционер, е роден на 8 октомври 1871 г. в село Цер, част от Османската империя. През 1880 г. се премества в Крайова, Румъния, където завършва румънско училище, а през 1884 г. се заселва в София и завършва V гимназиален клас.
През 1889 г. започва военната си кариера, постъпвайки във Военното на Негово Княжеско Височество училище. Служи в различни пехотни полкове на Българската войска, като през 1900 г. се присъединява към Върховния комитет след уволнението си от военната служба.
Софроний Стоянов играе важна роля в организирането на местните македоно-одрински дружества и установяването на контрол върху тях. През 1901 г. е назначен за войвода на ВМОК в Малешевско и Горноджумайско.
Участва в Горноджумайското въстание през септември 1902 г., след което е интерниран от българското правителство заедно с други ръководители на организациите под натиск от Великите сили.
През периода на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. е войвода на кичевска чета под командата на Александър Протогеров. Участва в сражения с турската армия, като загива на 28 април 1903 г. в горноджумайското село Габрово. Смъртта му става важен елемент от паметната картичка, посветена на него и други революционери.
Софроний Стоянов остава в историята като представител на решителната борба за свобода на македонските българи през началото на XX век.