Цар Смилец

Смилец е български цар, управлявал от 1292 до 1298 г. Произлиза от знатното Средногорско княжество, с феодални владения, простиращи се от Сливен до столицата Копсис. Смилец е представител на династията Смилец, която се установява на власт след абдикацията на Георги I Тертер.

След бягството на Георги I Тертер в Константинопол, Смилец заема престола със съгласието на татарския вожд Ногай, чийто влияние върху България продължава от времето на цар Константин Тих. По време на управлението на Смилец татарските нападения продължават, и той се опитва да води война с Византия, но без успех.

През около 1296 г., Смилец сключва важен съюз, женейки дъщерята си Теодора за сръбския престолонаследник Стефан Дечански. Този брак укрепва връзките между българския и сръбския двор.

Смилец има три деца: сина Иван IV Смилец, който следва на трона след него, и две дъщери - Марина, омъжена за Алдимир Тертер, крънски деспот, и Теодора, омъжена за Стефан Урош III Дечански, сръбски крал и майка на цар Стефан Душан.

Смилец умира през ноември 1298 г. или по-късно, и след неговата смърт, синът му Иван IV Смилец остава на трона, управлявайки през есента на 1299 г. до 1300 г. Византийският историк Георги Пахимер отбелязва, че "След Чака Смилец изчезва".

Сподели: