Революционер Славейко Арсов
Славейко (Славко) Арсов Кикиридков е роден през 1878 година в щипската махала Ново село, когато това място е част от Османската империя. Получава основното си образование в родното си село и учи и в Скопие, както и в София през периода 1897–1898 година. През 1895 година се заклева към революционното дело.
След образованието си работи като учител в Прилеп, където става член на ръководството на Прилепския революционен комитет.
През края на 1899 година се премества в Кичево, където започва революционна дейност. Понякога е арестуван и затворен, а през есента на 1901 година се присъединява към четата на Марко Лерински и обикаля Костурско, Воденско, Леринско и Битолско.
През 1902 година става войвода на самостоятелна чета в Битолско, а след това преминава в Ресенско. Под ръководството му селяните от село Круше прогонват разбойническата чета на Асан Секира. В Ресен създава първите комитети на организацията и участва активно в Илинденско-Преображенското въстание.
През 1904 година се завръща в Македония заедно с други чети. На 9 юли 1904 година, след сблъсък с турската армия, загива в битка в село Кокошине край Горно Гюгянци, където се самоубива, след като е ранен.
Славейко Арсов е известен като революционер и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, който се отличава със своята преданост към борбата за освобождение на българския народ от османско владичество.