Войвода Щерю Певтичев

Щерион Певтичев, известен и като Щерю войвода или хайдут Щерю, е хайдушки войвода, родом от Курукьой, за когото в областта на Варненско се разпространяват легенди за неговия живот, подвизи и смърт.

Според легендите, първоначално Щерю действал сам, като единокът в гората Буласъ-каръ край родното си село. Постепенно обаче се присъединяват сродници и други хора от селото му и от съседни села, което довело до разрастване на четата му, която действала от Сърнена Средна гора до Черно море.

Щерю Певтичев обиравал единствено турците, като отговор на техните разбои и убийства на българи. С парите, които взимал, той купувал волове за бедните българи и им помагал да платят данъците. Неговата сестра, Зафира, му носела храна и дрехи. През времето на Кримската война в областта на Варненско било тежко поразена от дезертьори, които се препитавали с разбойничество. Един от тях, Солак Мустафа, особено насилствено обирал народа. По време на среща с него, Щерю Певтичев бил тежко ранен и в крайна сметка убит. Тялото му е било обезглавено и изложено на кол в един харман в село Горица, където жителите били принудени да го видят, а после е било изгорено.

Според други версии на житието на Щерю войвода, още през 1837 – 1838 година той е действал с другаря си, Кара Иван войвода, преминавайки в Добруджа и стигайки до Баба-дагските гори. След това те се присъединяват към Димитър Калъчлията, а след неговата смърт, Щерю поема ръководството на дружината. През 1860 година четата е разбита, Щерю загива в битките, а неговите другари са заловени и откарани за съд в Шумен и Русе. Имената на членовете на дружината са известни от досиетата на Шуменския мезлиш, а смъртта на Щерю войвода е потвърдена от телеграма на валията на Туна вилает до Шуменския каймакам.

Сподели: